Дзен — джобен пътеводител

Но никой не въплъщаваше първоначалното увлечение на Америка по Дзен така, както битниците — Джак Керуак, Гари Снайдър, Алан Гинзбърг, Филип Уейлън, Лу Уелч и други творци. Те бяха „Дзен-лунатици“ — както Керуак ги нарича в своя роман „Бродягите на Дхарма“, написан през 1958 година и посветен на Джафи Райдър (Гари Снайдърс) и обществото за будизъм и поезия от Златното крайбрежие.

Керуак възприема първата благородна истина на будизма:

„Целият живот е страдание“ като философска основа на своите творби. В идеята за сатори Гинзбърг открива обяснението на мощното видение, преживяно веднъж от него. Снайдър чува за Дзен най-напред в колежа и отдава близо десетилетие от живота си за усъвършенстване на знанията си в Япония, като преди да замине споделя следните думи, предадени от Керуак в „Бродягите на Дхарма“:

„Виждам… една велика революция на раниците, хиляди, дори милиони млади американци, които скитат с раници на гръб, качват се в планините, за да се молят, да разсмиват децата и да радват възрастните, да носят щастие на младите момичета, а на старите момичета — още повече щастие: всички те са Дзен-лунатици, които ходят насам-натам, пишейки стихове, появили се без причина в главите им… цели шайки буйни, истински светци, които се събират да пият, да разговарят и да се молят.“